Централна Избирателна Комисия
РЕШЕНИЕ
№ 1371-НС
София, 18 ноември 2014 г.
На основание протоколно решение на ЦИК от 28.10.2014 г. на 10.11.2014 г. с вх. № НС-05-140 постъпи заверено копие от административна преписка по решение № 311-НС от 15.10.2014 г. на РИК - Бургас, изпратена от областния управител на област Бургас.
С решение № 311-НС от 15.10.2014 г. РИК - Бургас, установи нарушение на разпоредбата на чл. 181, ал. 2 от ИК, извършено на 23.09.2014 г. в гр. Айтос, област Бургас, от Хюсеин Хасан Хафъзов, ЕГН ... Решението на РИК - Бургас, е взето в изпълнение указанията на ЦИК, дадени с Решение № 1332-НС от 13.10.2014 г., с което ЦИК отмени по жалба от Валери Симеонов Симеонов - председател на коалиция „ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ - НФСБ и ВМРО", решение № 258-НС от 03.10.2014 г. на РИК - Бургас. Видно от административната преписка решение № 311-НС от 15.10.2014 г. на РИК - Бургас, е обявено на таблото на районната комисия на 15.10.2014 г. в 17,40 ч., а на интернет страницата на комисията е публикувано на 16.10.2014 г. в 13,19 ч. Решението не е обжалвано в срока по чл. 73 от ИК и е влязло в сила на 19.10.2014 г. С оглед обстоятелството, че районната избирателна комисия осъществява правомощията си от деня на назначаването й до 14 дни след произвеждане на съответния вид избор - чл. 62, ал. 1 от ИК, като в случая мандатът на РИК - Бургас, е прекратен на 19.10.2014 г., е налице обективна невъзможност за председателя на РИК - Бургас, да изпълни решението и да състави на нарушителя акт за установяване на административно нарушение.
При така изложената фактическа обстановка Централната избирателна комисия намира, че e компетентна при влязло в сила решение на районна избирателна комисия, с което е установено нарушение на разпоредбата на чл. 181, ал. 2 от ИК, забраняваща предизборната кампания да се води на език различен от българския и с оглед спазване нормата на чл. 12 от ЗАНН, на нарушителя следва да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. Предвид горното и на основание чл. 57, ал. 1 т. 1 от ИК във връзка с чл. 24, ал. 1 от АПК, на основание чл. 495 във връзка с чл. 181, ал. 2 от ИК и на основание чл. 496, ал. 1, изречение последно, предложение последно „по своя инициатива" и чл. 496, ал. 2, т. 1 и чл. 498 от Изборния кодекс на Централната избирателна комисия бе предложен проект за решение, с което на основание влязло в сила решение № 311-НС от 15.10.2014 г. на РИК - Бургас, с което е установено извършено нарушение на 23.09.2014 г. в гр. Айтос, област Бургас, от Хюсеин Хасан Хафъзов, ЕГН ..., на нормата на чл. 181, ал. 2 от ИК, съгласно която предизборната кампания се води на български език, да оправомощи председателя на ЦИК да състави акт за установяване на административно нарушение на основание чл. 40, ал. 2, предложение първо от ЗАНН при отсъствие на нарушителя и на основание чл. 40, ал. 4 от ЗАНН в отсъствие на свидетели на Хюсеин Хасан Хафъзов, ЕГН ..., за нарушение на чл. 181, ал. 2 от ИК, извършено на 23.09.2014 г. в гр. Айтос, област Бургас. След съставянето и връчването на акта за установяване на административно нарушение цялата административно-наказателна преписка да се изпрати на областния управител на област Бургас за издаване на наказателно постановление.
При проведените разискванията в ЦИК на заседанията на комисията на 13.11.2014 г. и на 18.11.2014 г. бяха застъпени две становища. Според първото становище председателят на РИК - Бургас, е в обективна невъзможност да състави АУАН в изпълнение на решението на районна комисия поради обстоятелство, че мандатът на районните избирателни комисии се прекратява 14 дни след изборния ден съгласно чл. 62, ал. 1 от ИК. Централната избирателна комисия може да се самосезира и в рамките на правомощията, които й дава Изборният кодекс, да оправомощи председателя на ЦИК да издаде АУАН на основание решението на РИК, с което е установено нарушението на нормите на ИК. В случая ЦИК би действала като по-горестоящ орган по отношение на РИК, което произтича от прилагането по аналогия на нормата на чл. 73 от ИК (обжалването на всички решения на РИК). Нещо повече, при осъществяване на правомощията си по установяване на нарушения на Изборния кодекс и съставянето на актове за установяване на тези нарушения ЦИК действа като административен орган, който черпи правомощията си от специален закон (ИК). В подкрепа на това становище е обстоятелството, че в мотивите на множество решения на Върховния административен съд се приема, че ЦИК, съответно РИК, действат като органи със специални административни компетенции, като прилагат и разпоредбите на АПК.
Основното правомощие на ЦИК по чл. 57, ал. 1, т. 1 от ИК е да упражнява общ контрол по прилагането на ИК. При вземане на решение от съответната избирателна комисия, с което се установява извършване на нарушение на Изборния кодекс, това решение в административно-наказателното производство има характера на констативен акт, който предхожда издаването на АУАН. Поради обстоятелството, че нарушението е установено, но органът, който следва да издаде акта, е с прекратени правомощия по силата на закона и доколкото съгласно ЗАНН административно-наказателното производство започва със съставяне на АУАН, то изцяло в правомощията на ЦИК е да се самосезира за констатираното нарушение и да оправомощи председателя да състави акта. Централната избирателна комисия следва да се съобрази и с основната цел на административно-наказателното производство, а именно, когато е установено по безспорен начин извършено нарушение, спрямо нарушителя да бъде наложена съответната санкция - чл. 12 от ЗАНН.
Според другото становище ЦИК не е административен орган и при изпълнение на правомощията си не прилага нормите на АПК. Също така се приема, че ЦИК не е по-горестоящ орган спрямо РИК и не може да изземва правомощията на РИК.
При проведеното гласуване „ЗА" предложения проект на решение гласуват: Росица Матева, Камелия Нейкова, Цветозар Томов, Емануил Христов, Мария Мусорлиева, Владимир Пенев, Георги Баханов, Йорданка Ганчева, Мария Бойкинова и Таня Цанева; „ПРОТИВ" гласуват: Румяна Сидерова, Иванка Грозева, Маргарита Златарева, Севинч Солакова, Румен Цачев, Ивилина Алексиева и Метин Сюлейманов.
Предложеният проект не събра необходимото мнозинство от две трети от гласовете на присъстващите членове на ЦИК, поради което и на основание чл. 53, ал. 4 от ИК е налице решение за отхвърляне, което подлежи на обжалване. Това е така защото, за да бъде преодоляна хипотезата, при която липсва взето решение от ЦИК поради липса на необходимото мнозинство, законодателят е въвел фикцията по чл. 53, ал. 4, изр. второ от ИК, според която се приема, че е налице решение за отхвърляне. С посоченото законодателно разрешение на решението в хипотезата на чл. 53, ал. 4, изр. второ от ИК не се придава значение на решение за отказ от произнасяне или отхвърляне на жалбата. Такова е било законодателното разрешение по чл. 20, ал. 2 от отменения Изборен кодекс, в редакцията му преди 21.02.2013 г. - „чл. 20. (1)... (2)... Когато за приемане на решение липсва необходимото мнозинство, се смята, че е налице отказ." Посоченото законодателно разрешение е изоставено в изпълнение на т. 4 от приоритетните препоръкич дадени в окончателния Доклад на Ограничената мисия на ОССЕ/СДИЧП за наблюдение на „президентските и местните избори - 23 и 30 октомври 2011 г., съгласно която: „т. 4. Изборният кодекс трябва ясно да заявява, че в случаите, когато изборна комисия не може да приеме решение, защото не е в състояние да събере изискваното мнозинство от две трети, това трябва да бъде считано за отхвърляне на проекторешение, а не „отказ" от вземане на решение. Такива откази трябва да бъдат публикувани и да са с възможност за обжалване при същите правила, каквито важат и за приетите решения." (окончателният доклад на Ограничената мисия на ОССЕ е достъпен http://www.mfa.bg/uploads/files/OSCE Bulgaria 2011 BG.pdf). В изпълнение на препоръката законодателят е изменил разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изречение последно от отменения Изборен кодекс, както следва: „Чл. 20. (1)... (2) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2013 г.) ... Когато за приемане на решение липсва необходимото мнозинство, се смята, че е налице решение за отхвърляне, което подлежи на обжалване по реда на този кодекс." Тази норма е възпроизведена изцяло в разпоредбата на чл. 53, ал. 4, изр. второ от действащия Изборен кодекс.
В хипотезата на в чл. 53, ал. 4, изр.второ от ИК е налице решение, което подлежи на обжалване по общия ред пред Върховния административен съд. В този случай върху обжалвания административен акт се осъществява съдебен контрол, като съдът решава спора по същество или с отменителния съдебен акт дава задължителни указания по прилагане на материалния и процесуалния закон, когато произнасянето по същество е предоставено в изрична компетентност на административния орган.
Предвид изложеното и на основание чл. 53, ал. 4 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА решение за отхвърляне в хипотезата на чл. 53, ал. 4, изречение второ от ИК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд чрез Централната избирателна комисия в тридневен срок от обявяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивилина Алексиева
СЕКРЕТАР:
Севинч Солакова* Публикувано на
относно: назначаване на Районна избирателна комисия в Осми изборен район – Добрички, в изборите за членове на Европейския парламент от Република България и за народни представители на 9 юни 2024 г.
относно: назначаване на Районна избирателна комисия в Единадесети изборен район – Ловешки, за изборите за членове на Европейския парламент от Република България и за народни представители на 9 юни 2024 г.
относно: назначаване на Районна избирателна комисия в Двадесет и осми изборен район – Търговищки, за изборите за членове на Европейския парламент от Република България и за народни представители на 9 юни 2024 г.
