Централна избирателна комисия

• ЦИК
• Решения на ЦИК

Централна Избирателна Комисия

---

РЕШЕНИЕ
№ 576-МР
София, 23 септември 2021 г.

ОТНОСНО: жалба от Неделчо Костадинов Неделчев срещу Решение № 314-МР от 30.08.2021 г. на ОИК – Шумен, за назначаване на съставите на секционни избирателни комисии за произвеждане на местен референдум на 26.09.2021 г в с. Мадара, община Шумен

В Централната избирателна комисия е образувана преписка № МИ-08-19/16.09.2021 г. по постъпило уведомление от Върховен административен съд, с което е изпратено влязло в сила решение № 9455/16.09.2021 г. на ВАС по адм. дело № 9316/2021 г. Делото е образувано по жалба на Неделчо Костадинов Неделчев срещу Решение № 532-МР от 10.09.2021 г. на ЦИК, с което е оставена без разглеждане, поради липса на правен интерес, негова жалба срещу решение № 314-МР от 30.08.2021 г. на ОИК – Шумен, за назначаване на съставите на секционни избирателни комисии за произвеждане на местен референдум в с. Мадара. Върховният административен съд е приел, че е налице правен интерес за жалбоподателя от обжалване на посоченото решение, поради което е върнал преписката на Централната избирателна комисия за ново произнасяне, при спазване на указанията относно допустимостта, дадени в мотивите на решението.

Междувременно, във връзка с решението на ВАС, с вх.№ МР-22-3/1/17.09.21, жалбоподателят по жалба № МР 22-3/13.09.2021 г. Неделчо Неделчев е депозирал пред ЦИК молба, в която се поставя искане при произнасянето си ЦИК изрирчно да спази императивния характер на чл. 95 ИК, съответно се твърди, че решението на ЦИК не е релевантно да се обвързва с начина на съставяне на СИК при местни избори и се поддържа изразеното становище, че назначаването на СИК в с. Мадара е противозаконно, защото членовете не отговарят на условието по чл. 95 ИК.

 Централната избирателна комисия, в изпълнение на указанията на Върховния административен съд по отношение на допустимостта на жалбата, пристъпи към разглеждането и по същество. За целите на настоящото производство, за изясняване на фактическата обстановка, освен на база предоставената в цялост от ОИК – Шумен преписка по Решение № 314-МИ/30.08.2021 г. и представените от жалбоподателя към жалбата копия на документи, са ползвани следните източници на информация и документи: официални документи – протокол № 25 от от заседание от 29.07.2021 г. и решение 446 от същата дата за приемане на решение за произвеждане на референдум в с. Мадара, община Шумен с въпрос „Съгласни ли сте с. Мадара да се отдели от община Шумен и да се присъедини към съседната община Каспичан?“  на ОбС-Шумен, публикувани на сайта на Общински съвет – Шумен на адрес https://obs.shumen.bg/zasedaniya/zasedaniya/2270-2/, както и покана, съобщения и решения на Кмета на на Община- Шумен, публикувани на сайта на Общината на адрес https://www.shumen.bg/izbori-2/mesten-referendum-26-09-2021-g/

Към преписката на ОИК – Шумен по Решение № 314-МИ/30.08.2021 г. за назначаване на състава на СИК в с. Мадара са представени всички изискуеми документи във връзка с проведените консултации по реда на чл. 91 ИК (приложим субсидиарно по силата на §2 от ДР на ЗПУГДВМС).

        Въз основа на горните документи и в изпълнение на задължителните указания на ВАС по решение № 9455/16.09.2021 г. Централната избирателна комисия пристъпва към разглеждането и по същество.

Централната избирателна комисия счита, че жалбата е неоснователна, по следните съображения:

В жалба вх. № МР-22-3/13.09.2021г. соченият довод за незаконосъобразност на Решение № 314-МР от 30.08.2021 г. на ОИК – Шумен, е твърдението, че същото противоречи на разпоредбите на ИК и на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС), тъй като не са спазени изискванията на чл. 95 ИК спрямо членовете на секционните избирателни комисии за референдума в с. Мадара, насрочен за 26.09.2021 г.

Условията, организацията и редът за пряко участие на гражданите при провеждането на местен референдум са регламентирани в ЗПУГДВМС, като за всички неуредени въпроси се прилагат нормите на ИК, към които нормата на § 2 от ДР на ЗПУГДВМС изрично препраща. По силата на препращащата норма се установява ясен  процесуален ред за произвеждане на местен референдум по ЗПУГДВМС, идентичен с този по произвеждане на избори по ИК, освен ако в самия ЗПУГДВМС не се съдържат процесуални разпоредби.

В конкретния случай, спорът е досежно качеството на гласоподаватели на членовете на секционните избирателни комисии за произвеждане на местен референдум и доколкото не се твърди в жалбата, че лицата, назначени в състава на секционната комисия не владеят български, Централната избирателна комисия изразява следното становище по отношение на правото на глас в „съответен вид избор“, в контекста на делението на референдумите на два вида – национален и местен:

Формулировката на  чл. 95 ИК говори за право на глас в съответен вид избор. Според Конституцията на РБългария и Изборния кодекс, гражданите могат да участват, при наличие на съответни предпоставки, в следните видове избори: избори за президент и вицепрезидент на републиката, избори за членове на Европейски парламент, избори за народни представители, избори за кмет на община, кмет на кметство, общински съветници, а съгласно разпоредбите на ЗПУГДВМС –национални референдуми, съответно местни референдуми.

Според чл. 4, ал. 2 от ЗПУГДВМС, право да гласуват на местен референдум имат гражданите на Република България с избирателни права, които имат постоянен или настоящ адрес, когато той е различен от постоянния, на територията на съответните община, район, кметство, населено място, квартал през последните 6 месеца преди насрочването на референдума. В жалбата се твърди, че предложените лица нямат постоянен или настоящ адрес конкретно в с. Мадара. Не се представят твърдения или доказателства за липса на адресна регистрация по постоянен или настоящ адрес на територията на съответната община.

Считайки за безусловно необходимо, законодателят сам е пояснил, възвеждайки съответната легална дефиниция, какво съдържание за целите на прилагането на кодекса влага в съдържанието на "Живял най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място". Според § 1, т. 4 от ДР на ИК, критериите са следните - "български гражданин"; "наличие на постоянен и настоящ адрес" и то, в условия на алтернативност, на територията на "съответната община" или "кметство". Тоест, правото да гласуват в местен референдум по принцип, като съответен вид избор, произтича от наличието, алтернативно, на постоянен или настоящ адрес на територията на съответната община или кметство, отново алтернативно. Законодателят съзнателно е ползвал формулировката „съответен вид избор“, както и „съответно населено място“, а не друга редакция в тесен смисъл, тъй като не е предвидил някакви различни функции или изисквания по отношение на секционните избирателни комисии, разположени в различните по вид населени места, а ако е искал да го направи, то той би извел това в изрична норма в специалния закон – ЗПУГДВМС.

Трябва да се съобрази и нормата на чл. 233 ИК, според която лицата, заети в произвеждането на изборите като членове на секционна избирателна комисия или охрана на съответната секция, може да упражнят правото си на глас след вписване в допълнителната страница на избирателния списък, ако имат право да гласуват в съответния вид избор и след представяне на декларация по образец, че не са гласували и няма да гласуват на друго място. Декларацията се прилага към избирателния списък и е неразделна част от него. Това законодателно разрешение, логично следва уредбата, дадена в чл. 95, във връзка с §1, т. 4 ИК, съответно логично води до извода, че възможната неблагоприятна последица от това едно лице да упражни право на глас в качеството си на член на секционна комисия, без да има право да гласува за съответен вид избор, не е насочена към валидността на процесуалните предпоставки по произвеждането на избора, а цели да предотврати поведение, санкцията за което е насочена конкретно към дееца - престъпление по чл. 168 от НК.

Безспорно е, че в ЗПУГДВМС няма разписана процедура по назначаване на секционнни комисии, а е посочено само (в чл. 7 ал. 4 от ЗПУГДВМС), че кметът на общината предлага състава на секционните комисии след консултации с инициативния комитет и представители на парламентарно представените партии и коалиции, за което уведомява районната или общинската избирателна комисия.

От приобщените към настоящото производство доказателства, в частност:

-       Покана от кмета на община Шумен до инициативния комитет и парламентарно представените партии (рег. Инд. 91-00-69/11.08.2021 г., публикувана на сайта на Община Шумен на същата дата);

-       Протокол от 25.08.2021 г. от проведени консултации при кмета на общината за назначаване на СИК за произвеждане на местен референдум;

-       Писмо рег.инд. 37-00-002/25.08.2021 г. от кмета на община Шумен до ОИК – Шумен, се установява, че проведените консултации са приключили с постигнато съгласие. Няма приложени доказателства относно редовното връчване на поканата, но предвид обстоятелството, че протоколът е подписан от упълномощени представители на всички поканени, въпросът за валидно уведомяване на поканените не стои. Към протокола са представени поименни предложения за състава на СИК; няма приложени особени мнения или възражения; в него изрично е отразено, че е участвал упълномощен представител на инициативния комитет за провеждане на местен референдум в с.Мадара; вписано е, че по направеното предложение е постигнато единодушно съгласие от участниците в консултациите. Протоколът е подписан от всички участници, в това число, под №7, и от представителя на инициативния комитет – Неделчо Неделчев. В този смисъл, пак по силата на §2 от ДР на ЗПУГДВМС, е налице хипотеза на постигнато съгласие по смисъла на чл. 92 ал. 11 ИК, в която хипотеза Общинската избирателна комисия по произвеждане на референдума, в условия на обвързана компетентност, е задължена да назначи състава на СИК съобразно предложението на кмета (предложение по чл. 7 ал.4 от ЗПУГДВМС, съответстващо по съдържание и смисъл на това по чл. 92 ал. 8 ИК).

Посочената разпоредба ясно очертава правомощията на ОИК при вземане на решението за назначаване на поименния състав на СИК – и в тези правомощия не е включено такова по извършване на проверка за наличието или липсата на изискванията по чл. 95 и чл. 96 ИК към предложените членове. ОИК, в условие на обвързана компетентност, извършва действие по валидация на статута на лицата, включени в състава на съответна СИК. Придобиването на този статут от страна на лицата, включени в състава на СИК, води до настъпване на съответните законови последици за тях – съгласно чл. 93 ал. 1 ИК, секционната избирателна комисия осъществява правомощията си от деня на назначаването й до приключване на съответния вид избор, а ал. 2 указва, че при изпълнение на своите правомощия членовете на секционната избирателна комисия са длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс. Нито разпоредбата на чл. 95, нито друга норма, свързана с правомощията на ОИК като орган по назначаване на СИК, въвежда задължение за органа по назначаване да изследва наличието или липсата на предпоставките по чл. 95 или на обстоятелствата за несъвместимост по чл. 96 ИК за придобиване на статут на член на СИК. Нещо повече – дори при непостигнато съгласие в хипотезата на чл. 91 ал. 12 ИК общинската избирателна комисия е обвързана изцяло с поименните предложения на партиите, представени пред кмета на общината в хода на консултациите.

В изпълнение на правомощията си и при условията на обвързана компетентност ОИК – Шумен, е била длъжна, в хипотеза на постигнато съгласие между ,частниците в консултациите – инициативния комитет и всички парламентарно представени партии и коалиции, да назначи ръководства и състав на СИК така, както е направено предложението на кмета, при съобразяване на основните принципи за паритет и квоти.

Степента на обвързаност по чл. 91, ал. 11 ИК на районните и общинските избирателни комисии да назначават в случаите на постигнато съгласие СИК по предложенията на кмета е такава, че начинът на изпълнение на правомощието е обвързан с изпълнителното основание и органът е длъжен да се съобрази с него. Комисията, от една страна, не може да не извърши или да не изпълни юридическото действие, а от друга, не може да избира формата на решението на дадения въпрос и определянето на последиците от решението. Конкретният въпрос предварително е уреден с нормативно предписание, на което  е длъжен да се подчинява оправомощения орган.

Предвид изложеното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 26 Изборния кодекс Централната избирателна комисия

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба рег. № МР 22-3/13.09.2021 г. от Неделчо Костадинов Неделчев срещу Решение № 314-МР от 30.08.2021 г. на ОИК – Шумен, за назначаване на съставите на секционни избирателни комисии за произвеждане на местен референдум на 26.09.2021 г в с. Мадара, община Шумен

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 314-МР от 30.08.2021 г. на ОИК – Шумен за назначаване на съставите на секционни избирателни комисии за произвеждане на местен референдум на 26.09.2021 г в с. Мадара, община Шумен.

Решението подлежи на обжалване по реда на чл. 58 ИК в тридневен срок от обявяването му.  

 

Председател: Камелия Нейкова

Секретар: Севинч Солакова

ЕС/ЕЛ

* Публикувано на 23.09.2021 в 14:20 часа